„Дарители – Будители“ разказва за Генко Шойлеков и здравната станция, която построява в родния си град Клисура
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков. Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ. И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов. На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят. В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества. Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ. След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя. След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ. „Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg.
|
|
Авторът и перото
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Принц Хари и Мегън Маркъл отново са в центъра на общественото внимание, след като говорител на херцога на Съсекс определи новата биография на принца като „безумна конспирация“. Реакцията идва след публикации на автора Том Бауър, който е известен с ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX в ...
Добрина Маркова
|
Ирен Виола подчертава, че най-лошите оценки идват от нас самите
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), откри ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Какво ще направиш ако видиш дракон и никой не ти вярва, Гуидо Куарцо знае
В последните години литературата за деца и младежи се обогатява с нови и интересни заглавия. Сред тях е "Саламандър" от Гуидо Куарцо (Guido Quarzo). Книгата представя история, която не само привлича вниманието на младите читатели, но и им предлага дълбочина и ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Алиса Заноти представя емоционалния портрет на Амелия Росели в новата си книга
Историята на Амелия (Амелия Росели) започва на острова, който шепти. Авторката Алиса Заноти, родена в Болоня и живееща в Торино, разказва за Карло Росели, който е изпратен в изгнание на остров Липари, описвайки го като "затвор без решетки". В своята дебютна кн ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Краят на мистерията Банкси: Истинската самоличност на анонимния художник е разкрита след години на тайни?
Валери Генков
|
Златното мастило
Младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" обединява автори и читатели
Добрина Маркова
|
Първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" бе официално открито в Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов“ в Бургас.
На събитието, което е част от първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет", присъстваха множество автори, издатели и преводачи. Програмата, която ще продължи до 14 март, предлага на участниците ун ...
|
На бюрото
Соломонсон не успя да разбере Ерна, но Стефан Цвайг със сигурност разкри нещо за нас
Добрина Маркова
|
|
10:55 ч. / 21.10.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5714 |
|
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков.
Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ.
И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов.
На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят.
В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества.
Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ.
След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя.
След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Пилотите които разказаха историята на разпадаща се Италия
В книгата "Крила в трагедията. Италианските авиаторите след 8 септември" авторът Джулио Ладзати (Giulio Lazzati) разглежда сложната история на италианските пилоти и авиационния персонал след края на Втората световна война. Той посвещава произведението си на ...
|
Избрано
Квартал Дела Витория в Рим: История, Архитектура и Социални Трансформации през 20-ти Век
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на урбанизация и архитектурни експерименти в жилищното строителство, реализирани от ...
|
Традиционните занаяти – живо наследство или забравен занаят?
|
Ако сте поропуснали
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |