„Дарители – Будители“ разказва за Генко Шойлеков и здравната станция, която построява в родния си град Клисура
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков. Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ. И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов. На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят. В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества. Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ. След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя. След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ. „Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg.
|
|
Авторът и перото
Езикът като основа на националната идентичност – послание от президента на 24 май
Президентът Илияна Йотова подчерта важността на българския език по време на церемония, организирана пред Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“, в контекста на честването на 24 май. Тя акцентира на ролята на езика за националната иде ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана обяви участие в Националната кампания „Дигитален будител“. В периода от 26 до 29 май библиотеката ще организира дни на отворените врати, по време на които ще бъдат представени обучения по ко ...
Добрина Маркова
|
Безплътни същества и жесток атентат – новият роман на Георги Тенев разкрива тайни на властта
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Кант и Торбов в диалог – нови перспективи за правото и философията
Нов сборник с философски и правни анализи събира темите за свободата, дълга и закона в контекста на две значими годишнини, свързани с Имануел Кант и българския философ проф. д-р Цеко Торбов. Осмото издание от поредицата „Научни четения“ вече е публ ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
„Книги за смет“ събра тонове пластмаса срещу безплатни книги
В Пловдив стартира кампанията "Книги за смет", която се провежда за 13-ти път в навечерието на Деня на българската просвета, култура и славянската писменост. Инициативата, организирана от издателство "Смарт Букс", е насочена към събиране на пластмасови отпадъц ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Как учител може да промени цяло поколение: Андрия Зафираку в София
На 28 май от 18:30 ч. в „Слънчева зала“ на Националния исторически музей ще се проведе галавечер „Хоризонти 2026“, организирана от списание „Мениджър“. Събитието ще включва дискусия с участието на Найден Тодоров, бивш служеб ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Дигитален клуб в РБ „Гео Милев“отваря врати за безплатни обучения по компютърни умения
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Русанка Петрова и нейният принос в математиката - Заповед номер осем в историята на Шуменския университет
Ангелина Липчева
|
В Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" се проведе тържествена церемония, на която професор Русанка Петрова получи почетен плакет за значителен принос в развитието на висшето училище и Факултета по математика и информатика. Събитието бе организирано по повод 80-годишнината на професор Петрова, която е дългогодишен преподавател и декан на факултета.
Почетният плакет бе връчен от ре ...
|
На бюрото
Образованието за устойчиво бъдеще - как библиотеките могат да променят света?
Ангелина Липчева
|
|
10:55 ч. / 21.10.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5714 |
|
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков.
Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ.
И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов.
На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят.
В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества.
Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ.
След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя.
След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Рене Карабаш отправя видео послание преди Черноморския литературен фестивал
Писателката Рене Карабаш отправи видео послание към своите читатели в Бургас, преди предстоящото трето издание на международния Черноморски литературен фестивал. Видеото бе публикувано в навечерието на обявяването на тазгодишния лауреат на Международната ...
|
Избрано
Янка Гунчева за новите STEM кабинети: „Децата ще учат чрез игра и експерименти“
В Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Власаки Шуманов“ в Сливен бяха открити нови "STEM" кабинети, предназначени за деца със специални образователни потребности. Тези иновации целят да осигурят по-добра учебна среда, която да насърчи ...
|
Гласове отвъд студа: куиър литература от канадските прерии
|
Ако сте поропуснали
Мюзикълът „Книгата на мечтите“ продължава като вдъхновяваща книга
Илюстрованото книжно издание на „Книгата на мечтите“ е ново и вълнуващо продължение на едноименния български мюзикъл, който привлече вниманието на публиката с иновативния си подход и разнообразие от изкуства. Издателство „Мармот“ ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |