„Дарители – Будители“ разказва за Генко Шойлеков и здравната станция, която построява в родния си град Клисура
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков. Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ. И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов. На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят. В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества. Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ. След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя. След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ. „Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg.
|
|
Авторът и перото
Думи от детството: завръща се „Речник на троянския говор“
Излезе ново издание на „Речник на троянския говор“, съобщи Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите в Троян. Този речник, който е популярен сред посетителите на музея, е публикуван за трети път и е резултат от дарение на Тихомир и Людмила ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
|
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
|
Авторът и перото
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
В статията на италианската писателка и културна работничка Киара Валерио (Chiara Valerio), публикувана в ежедневника "Ла Република" на 7 януари 2026 година, се разглежда нова и интересна инициатива на Amazon Kindle, наречена "Ask This Book". Тази иновация, коя ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Геновева Димова разширява света на „Вещерски регистър на чудовищата“ с нови мистерии и хумор
Геновева Димова, известна българска авторка, представя новата си книга „Страшни нощи“, която е продължение на предишния й роман „Мръсни дни“. Това произведение е включено в каталога на едно от най-признатите фентъзи издателства в света - TOR, съобщават от „Сие ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Агата Кристи - писателката, която завладя света с криминалните си романи
Агата Кристи, с пълно име Агата Мери Клариса Кристи, Лейди Малоун, е родена на 15 септември 1890 година в Торукай. Тя е една от най-влиятелните и известни писателки на 20-ти век. Четенето на нейните произведения е истинско удоволствие и трудно е да се намери ч ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Итало Калвино изследва света на таро в "Замъкът на преплетените съдби"
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Посланикът не носи вина – исторически корени и съвременна употреба на израза
Добрина Маркова
|
Фразата "посланикът не носи вина" е един от многото изрази, който е запазил своята актуалност през вековете. Тя се използва в различни контексти – от неформални разговори до сериозни дискусии, когато човек иска да предаде неприятно съобщение от името на друг. С този израз говорещият иска да подчертае, че не носи отговорност за съдържанието на съобщението, което предава, и по този начин се оп ...
|
Подиум на писателя
От първата несигурност до осъзнатия избор: пътят на любовта
Ангелина Липчева
|
|
10:55 ч. / 21.10.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5714 |
|
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков.
Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ.
И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов.
На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят.
В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества.
Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ.
След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя.
След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Флорънс + The Machine и архетипите на женската сила
Флорънс Уелч и нейният проект Флорънс + The Machine винаги са били известни с уникалното си звучене и визуален стил, вдъхновен от магията, митологията и фолклора. Новият албум на групата, "Everybody Scream", издаден през 2025 година, продължава тази традиция, ...
|
Избрано
Мелиса да Коста изследва света на старомодния цирк и човешките инстинкти
Мелиса да Коста, една от най-известните съвременни френски авторки, подготвя нова литературна изненада за своите почитатели. На 7 януари, романът ѝ Fauves ще бъде пуснат на книжния пазар във Франция, съобщава АФП. Издателството Albin Michel, което стои ...
|
Елейн Кастило: Животът на филипинската диаспора и работническите класове в Модерация
|
Ако сте поропуснали
Джани Родари призовава Бефана да не забравя децата в нужда
В стихотворението "На Бефана" италианският писател Джани Родари (Gianni Rodari) изразява желанието, че би било прекрасно, ако на 6 януари Бефана посещава всяко дете по света, без значение от социален статус, раса, пол или националност. Чрез гласа на едно ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |