„Дарители – Будители“ разказва за Генко Шойлеков и здравната станция, която построява в родния си град Клисура
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков. Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ. И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов. На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят. В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества. Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ. След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя. След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ. „Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg.
|
|
Авторът и перото
Сатоши Шики в България: Рисуване на живо и въпроси от феновете на мангата
На 15 юли в кино „Люмиер“ ще се проведе уникално събитие, свързано с японската манга. Сатоши Шики, художник и автор на популярната поредица "Attack on Titan: Before the fall", ще бъде в България за първи път. Началото на срещата е насрочено за 17:0 ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Национална литературна награда „Йордан Радичков“ – нови таланти и вдъхновение от северозапада
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ привлича все по-голямо внимание, след като над десет автори вече са подали своите заявки за участие. Информацията е потвърдена от организаторите на конкурса от Община Берковица.
Крайният срок за п ...
Валери Генков
|
Новият албум на Deep Purple и как печатна грешка вдъхнови песен за съвременното общество
Валери Генков
|
Авторът и перото
Лятно читателско приключение и кино под звездите в Кула
В Кула стартира нова лятна програма, насочена към деца, ученици и местни жители, която обединява читателски, спортни и културни активности. Христела Александрова, главен експерт по хуманитарни дейности в общинската администрация, обяви, че инициативата започва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Проект за изследване на аутизма в литературата с Азиз Таш
Ученици от Езикова гимназия “Гео Милев” в Добрич ще се занимават с изследване на представянето на аутизма в художествената литература. През учебната 2026/2027 година, деветокласниците Боряна Стоилова, Йордан Папанчев, Константин Колев, Мария Милано ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Поетичен конкурс в Стара Загора с анонимен формат и награди на Деня на българската поезия
От 1 юли стартира приемът на поетични творби за XIII Национален конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“, организиран в Стара Загора. Община Стара Загора, в партньорство с Дружеството на писателите и Фондация „Космос – Димитър Брацов“, обяви условията за уч ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Микро-живеене – нова мода или решение за жилищната криза?
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Наградите „Буквознайко“ за смелост в четенето на български език в Париж
Добрина Маркова
|
На тържествена церемония в Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, българският министър на образованието проф. Георги Вълчев поздрави участниците в десетото издание на международния конкурс по четене на български език „Аз Буки Веди“. Събитието събра ученици от различни държави, сред които Англия, Германия, Словакия и Украйна, които учат български език.
Министър Вълч ...
|
Авторът и перото
„Тайни и други хобита“: когато обикновените хора крият необикновени истории
Ангелина Липчева
|
|
10:55 ч. / 21.10.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5714 |
|
Инициативата на Българския дарителски форум (БДФ) „Дарители – Будители“, посветена на българската филантропия, проследява историята на големия благодетел Генко Шойлеков.
Генко Шойлеков (1855-1918 г.) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му, и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в село Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Шойлеков внася непознати дотогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892), разказват от БДФ.
И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството на Генко Шойлеков на ул. „Бистрица“ №5, зад площад "Македония", дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов.
На 21 май 1918 г. Генко Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, в която съобщава, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации, за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града. Само два дни по-късно Шойлеков напуска този свят.
В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината, на културните дружества и учителското съсловие. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Генко Шойлеков заедно със съпругата му Невена Шойлекова за почетни граждани на Клисура и почетни членове на всички дружества. Една от главните улици в Клисура е именувана на него, а портретите на семейство Шойлекови се поставят в салоните на всички местни дружества.
Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не са проявили достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки“, отбелязват от БДФ.
След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа на бъдещата станция. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя.
След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна за времето си и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион, пишат от БДФ.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ролерена, известна като "Феята на доброто" в Ню Йорк, не само че стана активист за правата на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но и променяше общественото пространство още преди да поеме този ангажимент. Нейната история започва на 16 септември 1972 година, ...
|
Избрано
Променящият се образ на фермера в рекламите в епохата на автоматизацията
В историята на селското стопанство автоматизацията е един от големите успехи. С течение на времето нуждата от ръчен труд е намаляла драстично, но парадоксално, паралелно с това се увеличават изображенията на мъжка сила в рекламите, насочени към фермерските ...
|
Куиър идентичности в хаитянската литература: гласове от периферията
|
Ако сте поропуснали
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |